Най-успешната ми снимка до сега в 500px. Достигна пулс 93.2. Панорама е, сглобена от 6 отделни кадъра. По-трудното беше не обработката, а чакането мястото да се опразни от туристи и паркирали автомобили.

Най-успешната ми снимка до сега в 500px. Достигна пулс 93.2. Панорама е, сглобена от 6 отделни кадъра. По-трудното беше не обработката, а чакането мястото да се опразни от туристи и паркирали автомобили.

Има нещо вълшебно в добрата стара филмова фотография. Снимката е от тази колекция, автор не е посочен.

Има нещо вълшебно в добрата стара филмова фотография. Снимката е от тази колекция, автор не е посочен.

Толкова много идеи, а толкова малко време.

Толкова много идеи, а толкова малко време.

Link: UXPatrol →

Интернет е до такава степен пълен с ненужно, нискокачествено и дори понякога вредно съдържание, че намирането на 5-те процента качествен контент е истинско предизвикателство. В наши дни дори курацията има някаква стойност.

Това е основната теза зад UXPatrol, седмичен newsletter с висококачествени линкове на тема UX, ползваемост, дизайн и информационна архитектура. Линковете са предложени от потребителите и курирани от моя милост.

Първия брой излиза в петък, за да предложи четиво за уикента. 

Страхотно stop-motion видео, което разказва за различните видове шрифтове и историята на типографията в ранните години.

Това е една снимка, на която обектите са подредени толкова прецизно, че прилича на четири сглобени една до друга снимки. Брилянтна оптична илюзия от Бела Брусарди.

Това е една снимка, на която обектите са подредени толкова прецизно, че прилича на четири сглобени една до друга снимки. Брилянтна оптична илюзия от Бела Брусарди.

Блог щафета: А сега накъде?

Принципно, блогът ми е на професионални теми, технологии, дизайн, предприемачество, интернет. Днес си позволявам да пиша на друга тема, която до голяма степен е ангажирала вниманието на всички ни. Политическата криза и активната позиция на голяма част от българите. Ето какво мисля.

Разгневени сме, много сме и сме силни. Пеевски няма да се задържи дълго на поста, но това вече не е най-важното. Ще съборим и правителството, не се съмнявам в това дори за миг.

image

Големия въпрос тук е какво ще се случи след това!? Нови избори и ново правителство? Вярвате ли наистина, че нещо ще се промени?

Лично аз съм песимист. Ще заменим едни мутри с други и всичко ще продължи по старому. Трябва ни кардинална промяна в системата на управление на държавата, иначе сме обречени да влезем в безкраен цикъл и да сменяме правителства през 3 месеца, а това няма да доведе до нищо добро!

Трябват конкретни промени, които да помогнат да изградим по-успешен държавен апарат. Какви са тези промени и как изобщо да ги дискутираме? Имам една идея, която може да е добро начало.

С тази публикация поставям началото на блог-щафетата “А сега накъде?”. Идеята е всеки, който смята, че може да допринесе към дискусията с градивни и конкретни предложения да ги публикува в блога си. След като изложа своите идеи в тази публикация ще подам щафетата на трима други блогъри, които официално да поканя за да напишат подобна публикация. Надявам се те на свой ред да поканят други и така всеки да се включи. 

Целта е не просто да си чешем езиците, а да предизвикаме широка обществена дискусия на нужните мерки в блогосферата. Да избистрим заедно исканията си.

Неведнъж подчертавам, че са нужни конкретни предложения. Искания от типа “По-високи доходи и стандарт на живот” и “Управление от народа” са правилни, но реално нищо не означават. Те са по-скоро цели, към които да се стремим, резултат от някакви усилия, а не конкретни мерки за постигането им. 

Следват моите предложения. 

  • Мажоритарна изборна система. Трябва да се гласува за конкретни личности, не за списъци и партии. Така всеки депутат ще е задължен лично да се погрижи за депутатското си място като застане пред обществото с личността и идеите си. Ще поеме отговорност. В момента депутатите са едни услужливи пионки от списъка, готови да гласуват както им бъде наредено от кораба майка. Лидерите дърпат конците, всички надолу изпълняват.
  • Пред следващото правителство с висок приоритет да се постави въпроса за дигитализирането и автоматизирането на всички процеси в държавния апарат. Не може през 2013 толкова много работа да се върши на хартия. Киселите лелички зад гишетата на държавните служби трябва да останат в историята. Един сървър върши работа за 100 такива лелички и струва десетки пъти по-малко. Трябват ни електронни лични карти със силата на електронен подпис, онлайн гласуване и онлайн услуги от държавните и общински служби.
  • Не можеш да гласуваш ако нямаш основно образование. Това до голяма степен ще тушира търговията с гласове, която опорочава изборния процес и дискредитира резултатите. 
  • Ако си пълнолетен и нямаш основно образование нямаш право на социални помощи. Това е добър механизъм за справяне с проблема с ромите, които са крайно необразовани и се издържат предимно от помощи и дребни престъпления. В момента има куриозни случаи - момиче взима майчински за детето си, а родителите ѝ все още взимат майчински за нея. Крайно недопустимо.
  • Главния прокурор, директора на ДАНС и директорите на областните дирекции на МВР да се избират от народа с преки избори на мажоритарен принцип. Това ще засили възможностите за пряка демокрация и ще вдигне репутацията на службите. Ще направи гражданите справедлив съдник за това колко добре се справят службите.
  • Държавните субсидии за партиите да са за всички партии, дори за най-малките, които нямат 1% от гласовете. Така се стимулира политическото разнообразие и се отваря път за нови идеи и личности. Това е много важен проблем, който в момента ни доведе до ситуация, в която голяма част от населението не припознава нито един от политическите лидери като свой представител. Гласуването “за по-малкото зло” е адски унизително.
  • Един депутат да има право на максимум два мандата. Това ще елиминира т.нар. “професионални депутати”, които са в парламента от началото на прехода. Може би те са една от причините нашия преход така и да не завършва. 

За да започнем блог щафетата искам да поканя Крис Георгиев, Жустин Томс и Боян Юруков да се включат. Колеги, какво смятате, че трябва да инциираме като промени, за да постигнем устойчива и градивна промяна в положителна посока?

Благодаря! Коментарите са отворени за градивна дискусия.

Ето кой вече писа по темата:

Не знам чия е иползваната снимка, иначе с удоволствие бих поставил линк. Ако някой знае фотографа нека пише в коментрите за да дам кредит.

Nike+ FuelBand

Nike+ е високотехнологичната серия продукти и услуги на американския гигант в областта на спортните стоки Nike. След като нося тяхната смарт гривна вече повече от месец искам да напиша кратко ревю.

Какво прави гривната?

FuelBand има вграден сензор за движение, който отброява вашата активност 24 часа в денонощието, не само по време на тренировка. За измерване се използва Nike Fuel - измислената измервателна единица на Nike. Освен това се мерят калориите и крачките.

След като отчете активността гривната се синхронизира безжично с iPhone и данните биват оформяни в красиви графики. Получавате различни значки за постиженията. Игровите механики са на много високо ниво.

Мерната единица Nike Fuel не е съвсем измислена, научно обоснована е и работи равномерно при всякакви видове спорт. Така могат да се състезават например футболист и баскетболис, защото и на двамата ще им трябват еднакво количество движения за да събере даденото количество Nike Fuel.

Какъв е ефекта?

Гривната те мотивира да живееш по-активно. При мен наистина работи. Има дни, в които не съм се движил достатъчно и не съм направил goal-а си от 2500 Nike Fuel. Такъв ден задължително завършва с разходка из квартала или друг вид раздвижване.

Горещо я препоръчвам на всеки, който иска да се движи повече. Разбира се, нужно е да подходите с доса ентусиазъм, защото тази гривна е просто мотиватор. Ако твърдо сте решили да не ставате от дивана цяла вечер нищо не може да ви помогне.

Журналист 2.0

Конфликта в Турция доказва две неща. Първо, демокрацията не е това което беше. Трябва ни нова по-демократична демокрация.

Второ и по-интересно: Медиите вече са децентрализирани и такова нещо като медиен чадър не съществува. Всички се разхождаме с камери и диктофони в джобовете си, всички имаме своя трибуна и своя аудитория. Всички сме журналисти и репортери. Режима може да купи един, двама или десет журналисти в топ медиите, но не може да купи всички нас - журналистите от Facebook и Twitter.

Забелязвате ли, че се започна от арабската пролет и от тогава нонстоп дори в изключително добре развити държави има протести и размирици? А забелязвате ли, че това се случи в синхрон с пенетрацията на смартфоните. Съвпадение?… I don’t think so.

← Next · Home